Името на караоке произхожда от японските думи „празнота“ и „оркестър“. В зависимост от контекста, караоке може да означава вид място за забавление, пеене на фона и устройство за възпроизвеждане на фоновете. Без значение от контекста, винаги си представяме микрофон, ярка светлина на екрана с подводниците и празнична атмосфера. И така, какво е караоке?

Няма конкретен отговор на въпроса кога за пръв път се появи караоке. Ако говорим за пеене на музика, която няма текстове, то още през 30-те години на миналия век имаше виниловите плочи с фоновете, предназначени за домашни изпълнения. Ако говорим за караоке играч, неговият прототип е създаден за първи път в Япония в началото на 70-те години на миналия век чрез вълшебно докосване на музиканта Дайсуке Иноуе, който използва фоновете по време на своите изпълнения, за да си почине бързо, като същевременно поддържа нивото на възторг на публиката.

Японците толкова се запалиха по пеенето на фоновете, че съвсем скоро се появи новата индустрия за производство на караоке-машини за барове и клубове. В началото на 80-те години караоке прекоси океана и кацна в САЩ. Първо му дадоха студено рамо, но след изобретяването на домашните караоке играчи той стана наистина популярен. Статията „Караоке еволюция“ ще ви даде повече информация за историята на караокето.

Гласът на певеца премина през микрофон към миксиращата дъска, където се смеси и постави на фона. След това той беше предаден заедно с музиката към външната аудио система. Изпълнителите четяха подписи от телевизионния екран. На заден план беше пуснат оригинален музикален видеоклип или специално създадени кадри с неутрално съдържание.